Кога хората започват да носят дрехи и как са изглеждали те? Според археолозите, в най-дълбока древност дрехи са изработвани от трева, листа, кожи и други естествени продукти. Смята се, че първите облекла започват да се изработват някъде преди между 100 000 и 50 000 хиляди години.
С усвояване на земеделието човекът започнал да отглежда растения и за изработка на тъкани. Ленът бил предпочитана материя през топлите сезони, а в студените и сурови зимни месеци древните хора се обличали в дрехи от вълна и кожа, които да ги предпазват от студа. За да придадат цвят на дрехите си използвали разнообразни багрила и бои. Жълт и червен цвят древните хора са получавали от жълта и червена охра (глина), източник на черен пигмент е бил графитът и въгленът, а син и зелен оцветител са добивани от минералите азурит и малахит. Багрила са получавани и от различни растения.
С появата на първите постоянни селища през неолита (VІ хилядолетие пр. Хр.) и с развитието на земеделието и животновъдството, всяко семейство започнало да тъче собственото си облекло. Смята се, че тъкането и преденето са били задача на жените в семейството. Те използвали вретено и тъкачен стан, изработени от дърво. Какви са били дрехите на древните хора можем косвено да съдим по глинените антропоморфни (с човешка форма) фигурки, някои от които вероятно са украсявани с елементи от местния костюм.
През каменно-медната епоха (халколит – V хилядолетие пр. Хр.) се разпространяват и различни украшения – нанизи с мъниста от камъчета или животински зъби, а към гердана са нанизвани и амулети. Глинените фигурки от каменно-медната епоха са украсени с разнообразни мотиви – линии, спирали и др. Женската носия се е състояла от риза с дълги ръкави, върху която понякога е носено орнаментирано елече, а под кръста – пъстър колан, придържащ достигаща под коленете пола или панталон. На краката са носели чорапи или ботуши, а през лятото леки кожени сандали. Върху дрехите си хората често пришивали различни видове златни, костени и медни апликации, както и мъниста от миди.
Основен извор за облеклото през бронзовата епоха (ІІІ-ІІ хилядолетие пр. Хр.) е антропоморфната пластика, разпространена в земите по р. Дунав. Женските фигури са изобразени с цяла дълга дреха/пола с дълги ръкави на ръцете. Талията е пристягана с текстилен или с кожен колан, обшит понякога с метални апликации, пластини и копчета. Освен кожен колан, често е изобразявана и лента, увивана няколко пъти около кръста, също украсена с метални висулки. Особено интересна е богата орнаментация на дрехите, изобразявана върху глинените фигурки от ІІ хилядолетие пр. Хр., открити по течението на р. Дунав. Сред най-характерните мотиви, които вероятно са бродирани върху дрехите, са кръгчета, висящи триъгълници, спирали и др. Костюмът е допълван с различни по вид накити. Сред тях най-многобройни са тези за глава и шия. Косата си жените сплитали в плитки, в които вплитали и метални спираловидни висулки. Някои от фигурките са изобразявани и с шапки и диадеми за коса. На ръцете си носели големи спираловидни гривни.
Носели ли са мъжете през бронзовата епоха накити? Как са изглеждали дрехите им? Мъжкият костюм се е състоял от дълга риза с ръкави и панталон. Мъжете също носели колани, поставяни върху ризата. Към него вероятно са прикачвани оръжия, колчан за стрели и др. В студените месеци мъжете вероятно са носели и наметало, закрепвано за дрехата с игла, а по-късно и с фибула (подобна на съвременната безопасна игла). Прическата на мъжете през бронзовата епоха е украсявана със спирали. На ръцете си са носели метални гривни. Към костюма вероятно са пришивани и различни апликации и висулки.